Конкурсът 2018

Председател на журито

Легендарен балетист на XX век, наричан от критиците и любителите на балета Бог на балета, Василиев е завършил Московското балетно училище Болшой, в продължение на тридесет години е водещ балетист на Болшой театър (1958-1988) и гост-звезда на много водещи световни трупи. През 1964 на първия в света балетен конкурс във Варна Владимир Василиев печели единствената през следващите 50-годишна история на това престижно състезание Gran Prix. Той е изключителен изпълнител с необятен обхват, притежаващ рядък артистичен талант и виртуозност, на когото Парижката балетна академия присъжда званието Най-добър балетист в света с огромен принос за развитието на мъжкия класически балет. Василиев създава нови балетни модели – стандарти, които формират няколко (включително и сегашното) поколения артисти. Естествеността, искреността, автентичността на изпълняваните от него роли са невероятни. Много брилянтни балерини са танцували с Василиев, сред които великите Галина Уланова, Мая Плисецкая, Алисия Алонсо, Карла Фрачи, но дуетът му с покойната Екатерина Максимова остава до ден днешен ненадминат пример за партньорство на сцената и в реалния живот, признат от Парижката балетна академия за Най-добър дует в света.

Уникалното танцово изкуство на Василиев привлича вниманието на водещи хореографи в света като Юрий Григорович (Каменното цвете, Лешникотрошачката, Спящата красавица, Спартак, Иван Грозни), Морис Бежар (Петрушка, Ромео и Жулиета), Касиан Голейзовский (Лейли и Межнун, Нарцис) Ролан Пти (Синия ангел). Василиев живее на сцената съобразно неписани закони, постигайки зашеметяващо изкачване до върха на славата – няма балетна награда, която той да не е печелил. Краят на балетната му кариера няма абсолютно никакво въздействие върху наситеността на творческия му живот. Още в началото на кариерата си на изпълнител – през 1971 година, Василиев започва да работи като хореограф и като театрален и кино режисьор. Сред 13-те  балети, които той създава са – Икар, Макбет, Анюта, Ромео и Жулиета, Дон Кихот, Лебедово езеро, Жизел, Пепеляшка, Лешникотрошачката, Червеният мак. Много от тях са поставяни в Болшой театър, други, както и хореографиите му за опери са аплодирани на световните водещи сцени като Метрополитен опера, Ла Скала, Опера ди Рома, Щатсопер Берлин, Театро „Сан Карло”, Арена ди Верона, Театро „Колон”, „Бунка Кайкан” Токио, Барбикан център. Той поставя също така оперите Травиата за Болшой театър и Моцарт, Моцарт! за Театър Новая опера, а съвсем наскоро – фееричната продукция Dona Nobis Pacem по месата в си минор на Бах за оркестъра, операта и балета на Татарската опера, която е представена и Болшой театър. Освен това, Василиев създава оригинални телевизионни балетни постановки и техни вариации, както и игрален филм Fouetté. В продължение на повече от десет години той води курса за балетмайстори в Държавния институт за изпълнителски изкуства и оглавява също така факултета по хореография на Института, като става професор през 1990 година. През 1995 г. Василиев е назначен за художествен и генерален директор на Болшой театър, където запазва и развива най-добрите качества и традиции. След напускането на този пост през 2000 г. той е много търсен като гостуващ хореограф в Русия и в чужбина; той е основател и попечител на Балетното училище Болшой в Бразилия, Президент на Фондация Галина Уланова, художествен ръководител и председател на журито на балетния конкурс Арабеск на името на Екатерина Максимова. Днес Василиев е Народен артист на СССР и Русия, професор в Руския държавен институт за изпълнителски изкуства, почетен професор на Московския държавен университет и почетен доктор в Колежа „Хюмейн летърс сентър” (Кентъки, САЩ), член на Международната академия за творчески търсения и на Руската академия на изкуствата, печелил е държавните призове на СССР и Русия, носител на най-високите руски и чуждестранни ордени и медали. В историята на Варненския балетен конкурс той все още е единственият носител на Голямата награда на Варна.

Василиев е многостранна личност: той е също така драматичен актьор, поет и художник, нарисувал стотици картини. През последните десет години сериозното му отдаване на рисуването доведе до двадесет самостоятелни изложби на творбите му в Русия и в чужбина. В последните години той прави също така декорите за балетните си постановки, сред които на Лешникотрошачката, Дон Кихот, Жизел, Макбет и Червеният мак.

Главен балет майстор на сцена „Приморски“ на Мариинския театър

Елдар Алиев има международна репутация като танцьор, хореограф и художествен директор. Тринадесет годишната му кариера на солист в Мариинския балет го отличава не само като технически блестящ класически и съвременен балетист, но и като творческа личност, чиито интерпретации одухотворяват всички изпълнявани от него роли. Алиев е участвал в турнета в повече от 40 страни и е танцувал в най-престижните театри в целия свят, включително в Парижката опера, „Ла Скала”, Метрополитън опера, Операта в Сидни, Ковънт гардън, Центъра Кенеди И ДР. Той е участвал в турнета не само с Мариинския балет, но и със Звездите на Мариинския балет и Болшой балет, Звездите на руския балет и серията „Плеядата на руския балет“. Той е танцувал в редица трупи, включително в балета на Болшой и в Австралийския балет.

По време на балетната си кариера, Елдар е партнирал на някои от най-великите балерини на нашето време, включително на Силви Гилем, Алтинай Асилмуратова, Габриела Комлева, Аманда Макероу, Галина Мезенцева, Лесли Браун, Татяна Терехова и други. Много от представленията са предавани в различни страни в целия свят и са запечатани и се продават на видео и DVD.

Той редовно участва като гост-звезда в гала събития в Европа, Азия и в Южна и Северна Америка, където той заживява като става гражданин на САЩ през 1992 година, заемайки поста художествен директор на „Бале интернасионал-Индианаполис” през 1994 година.

Оттогава той е поставил повече от 30 забележителни постановки, включително собствените си версии на Корсар, Хиляда и една нощ, Лешникотрошачката и Жар птица. Балетните творби на Алиев са поставяни в Европа, Азия и Америка.

Алиев е бил член на жури в международни конкурси в Ню Йорк, Прага, Сеул, Пекин и Варна.

През 2015 година Алиев е назначен за главен балет майдтор на балетната трупа на Приморския оперен театър, а през 2016 година за главен балет майстор на Мариинския театър, сцена „Приморски“ във Владивосток, Русия.

През 2016 заради приноса си за развитието на танца и танцовото образование, Алиев е назначен за хоноруван професор в Музикалната консерватория в Шенянг, Китайска народна република.

Алиев продължава работата си като обикаля света и създава нова хореография, поставя класически репертоар и преподава в реномирани трупи.

Сара-Нора Кръстева завършва Националното училище за танцово изкуство през 1996 г. Още като ученичка има успешни балетни изяви, които намират израз през 1995 г. в награда за балетни постижения и награда за най-перспективен млад изпълнител в Националния балетен конкурс „Анастас Петров”.

Веднага след дипломирането си  постъпва в балетната трупа на Националната опера и балет, преминавайки през всички категории от ансамбъл до солистка, макар че застъпва в тежки солови партии още с назначаването си.

От 2003 г. е Прима, а от 2009 г. е най-младият директор на Националния балет.

Самостоятелно и съвместно с Националната балетна трупа гостува в Испания, Италия, Гърция, Холандия, Унгария, Германия, Турция, Южна Америка – Перу и Боливия, Япония.

През 2002 г. завършва педагогика  в Държавната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” – София.

От 2009 г. оглавява трупата на националния балет, където до момента е реализирала над 15 премиерни постановки.

Под нейно ръководство  балетът на Софийска опера е награден за принос в българската култура с:

• “Златно перо”- 2013 г.
• “Наградата на град София “- 2017 г.
• “Златна лира”-2017 г.

През 2003 г. е удостоена с наградата на Съюза на музикалните и танцови дейци „Кристална лира” за ролята на Черния рицар в „Кръстоносци”.

През 2008 г. е наградена от министъра на културата проф. Стефан Данаилов със „Сребърен ритон” за изключителни заслуги за популяризиране на българската култура.

През 2011 г. получава награда “ЗОЛОТАЯ МУЗА” за принос в българо-руските взаимоотношения в областта на културата.

На церемония през 2016  Сара-Нора Кръстева е наградена, лично от министър Вежди Рашидов с най-високото отличие на Министерство на културата “Златен век” за изключително големи заслуги в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Член на жури в международни балетни конкурси в България, Русия, Естония, Италия.

Родена в Хавана, Куба, тя е известна като един от „четирите скъпоценни камъка на кубинския балет“, високо уважавана и търсена по целия свят заради уникалния си стил и преподавателските си умения. Била е главна солистка в Националния балет на Куба и на балета в Марсилия. Гостувала е на Болшой балет, Мали тиътър, Българската национална опера и балет, Кралския датски балет и балета на Бежар в Лозана, Швейцария.

Г-жа Араухо е преподавала в много различни балетни трупи и театри, като например Националния балет на Куба, Театро дел’Опера в Рим, Театро ала Скала, балета на Парижката опера, Кралския балет, Кралския датски балет, балета на Болшой театър, балета на Бежар и други.

През 1965 г. печели златен медал на Международния балетен конкурс – Варна и през 1969 г. – сребърен медал на конкурса в Москва. През 1970 г. печели Златна звезда на балетния фестивал „Шанз-Елизе“. Тя е кавалер на почетния легион, Франция и носител на ордена „Феликс Варела“, Куба.

Завършил е Петербургското Академично хореографско училище „А. Я. Ваганова”. През 2002 г. завършва висше образование, магистър специалност Балетна педагогика и режисура в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив.

През 1979 г. постъпва в балета на Национална опера София. Танцува над 100 постановки в класически, неокласически и модерни стилове.

Гостувал е като солист в редица театри и трупи в по целия свят.

Преподавал е в Националното училище за танцово изкуство – София. Бил е художествен директор на балета на Националната опера, София. Реализира балетни постановки и премиери.

Преподавал е в НБУ, София, Театър на движението в НАТФИЗ – класически танци, където в момента е доцент.

Бил е член на жури на конкурсите в Добрич, Варна, Осака, Атина, Париж, Констанца, Москва.

Носител на много награди от различни международни балетни конкурси. Получил е наградите златна лира и кристална лира за своите постижения.

Откакто се помни Ерик Вю-Ан иска да танцува. През 1974 година се явява на конкурса за училището на Парижката опера и само за няколко години постига забележителен напредък, изпъквайки сред останалите ученици. През 1979 година, едва петнадесетгодишен, става професионален танцьор, присъединявайки се към кордебалета на Парижката опера.

Бързо получава признание за своите силни и чувствителни изпълнения на главни роли от класическия репертоар. По време на кариерата си е партнирал на велики изпълнители като Рудолф Нуреев, Ноела Понтоа, Силви Гилем, Елизабет Морен, Карла Фрачи, Владимир Василиев и много други.

Нямащ равен на себе си танцьор, който се изразява с лекота във всякакви репертоари, Ерик Вю-Ан е избран от съвременни хореографи, които желаят да го включат в своите творби. Сред тях Каролин Карлсън, Алвин Айли, Уилям Форсайт и Хайнц Спьорли създават за него главни роли, но опитът му с Морис Бежар е, който е решаващ. Бежар създава специално за него много роли, в които Ерик Вю-Ан триумфира. По-късно той става независим изпълнител.

Ерик Вю-Ан е поставял хореографии на няколко пъти.

През 1995 година е назначен за художествен ръководител на балета на Grand Théâtre de Bordeaux. През 1997 година ръководи оперния театър в Авиньон. През 2005 година участва в художественото ръководство на Националния балет на Марсилия, а от 2009 година е художествен ръководител на Ballet Nice Méditerranée.

Ерик Вю-Ан е носител на много награди, между които сребърен медал от Международния балетен конкурс – Варна 1980, наградата на името на Нижински, връчена от Серж Лифар и Университета по танцово изкуство, френския национален орден за заслуги и други.

Като народна балерина и изтъкнат експерт на министерството на културата на Китай г-жа Qu Zijiao се ползва със специалното внимание на Държавния съвет. В момента е художествен директор и президент на Ляонингския балет.

Била е първа балерина на Ляонингския балет и е танцувала в много класически произведения, както и в много китайски балетни произведения. През 1988 г. печели златна награда на Международния балетен конкурс, организиран във Франция.

През последните години под нейното ръководство Ляонингският балет е посветил вниманието се на създаването на оригинални китайски балетни произведения. Г-жа Qu Zijiao е направила много за развитието на балетното изкуство в Китай.

През годините си е сътрудничела с Юри Григорович за постановката на балетите Спартак и Ромео и Жулиета, както и с Владимир Малахов за хореографията на нова версия на Лебедово езеро. Сътрудничела си е и с известния португалски хореограф Руи Мануел Лопеш Граца за хореографията на модерния балет Любителите на пеперуди, както и с балетни театри и хореографи от Южна Африка, Америка, Германия и др.

Художествен ръководител на „Ballet Chambre Ouest“. Председател на журито на балетния конкурс в Хачиоджи, Япония.

Занимава се с балет от осемгодишна възраст. През 1974 година дебютира в ролята на Франц от балета „Копелия“, представен от Японската балетна асоциация. В периода 1975 – 1977 година учи в класа на Тери Уестморланд в Кралското балетно училище, Великобритания, със стипендия, отпусната от Агенцията по културни въпроси на Япония.

През 1977 година започва работа в „Maki Asami Ballet Company“, където танцува главни роли от целия класически репертоар на трупата, както и главни роли в съвременни балети.

През 1989 година заедно с Юрико Кавагучи създава собствена трупа „Ballet Chambre Ouest“. След това развива буйна дейност като хореограф.

От 1990 година насам всяка лято „Ballet Сhambre Ouest“ провежда балетен фестивал „Field Ballet in Kiyosato“ в летен театър в планински курорт.

Г-н Имамура участва в турнета на „Maki Asami Ballet“ в Москва и Ленинград. През 2000 година „Ballet Chambre Ouest“ прави турне в Талин, Санкт Петербург и Москва (Болшой театър), а през 2004 година в Киев, Санкт Петербург и Москва.

Г-н Имамура е награден с редица награди за най-добър изпълнител на годината и за най-добър художествен ръководител.

Балети, поставени от Имамура и Кавагучи, са избирани за най-добри японски балети на годината.

Проф. Сън-Хи Джанг е преподавател в Катедрата по танци на Университета Сежонг от 1993 година насам. Тя е художествен директор на Балетна трупа Жанг Сеон-Хи от 1993 година; била е декан на Факултета по прием и връзки с обществеността на Сежонския университет през 2005 година и завеждащ Катедрата по танци на Сежонския университет през 2001 – 2005 година и отново от 2015 г. насам.

Проф. Джанг има докторска степен по психология от Университета Йонсей, 2009 година. Тя е магистър на изящните изкуства за балет от института за следдипломна квалификация Тиш на Нюйоркския университет от 1991 година и Магистър на изкуствата, специалност балет от Института за следдипломна квалификация на Сежонския университет от 1985 година. Завършила е Сежонския университет през 1982 година като бакалавър по изкуствата, специалност балет.

Проф. Джанг в момента е член на Съвета на директорите на Корейската национална балетна трупа. Била е член на Международното жури на – Варна през 2014 г. Освен това е била директор на Корейския балетен фестивал през 2015 – 2016 година. Освен това д-р Джанг е директор на Корейската балетна асоциация от 2016 до 2018 година.

Проф. Джанг има богато творчество и кариера на солист, хореограф и художествен директор. От 1997 г. насам е работила като такава в реализирането на множество представления, най-вече за Балетната трупа Джанг Сън-Хи. Някои от последните творби са: Балет, Лешникотрошачката в Сеул през 2012 година, Седем вариации на любовта, Време за поезия, Сън в лятна нощ, Аида, Фауст и много други от 1997 година до наши дни.

Проф. Джанг има издадени много статии в областта на балета от 1997 година насам и води рубрики в редица корейски вестници и списания от 2001 година насам.

Директор и художествен ръководител на театър „KYIV MODERN-BALLET“ Раду Поклитару, един от водещите съвременни хореографи, е роден в Кишинев в семейството на балетисти.

Завършил е Държавното хореографско училище в Перм (1991 г.) и Белоруската държавна музикална академия, специалност хореография (балетно майсторство) при професор Валентин Елизарев, народен артист на СССР (1999 г.).

В периода 1991 – 2001 година е балетист в Националния академичен Болшой театър на Република Беларус.

В периода 2001 – 2002 година е главен хореограф на Националната опера в Молдова.

От 2006 година е директор и художествен ръководен на театъра за съвременна хореография „KYIV MODERN-BALLET“, основан по инициатива на покровителя и поддръжника на изкуството Владимир Филипов, негов собствен неподражаем театър, където е поставил редица произведения.

Раду Поклитару е хореограф и на много постановки за редица известни балетни театри.

През 2014 година е поканен за хореограф на церемониите по откриването и закриването на Олимпийските игри в Сочи.

До момента е създал над тридесет произведения, които се изпълняват на различни сцени, включително Болшой театър, Руския камерен балет „Москва“, Музикалния театър „Станиславски и Немирович-Данченко“ и националните опери на Молдова, Латвия, Беларус и Украйна.

Балетните постановки на Раду Поклитару са представяни на международни музикални фестивали и турнета във Великобритания, Франция, Нидерландия, Съединените щати, Япония, Китай, Полша, Естония, Тайланд, Испания и други страни.